Връщането на Западните Балкани в дневния ред на ЕС промени съществено региона
Инвестициите, трансграничното съдействие и контрола са част от основните цели за обезпечаването на европейската вероятност на Западните Балкани. Около този извод се сплотиха участниците в семинара „ Европейската вероятност на Западните Балкани: приносът на София ”, отдаден на идната на 17 май среща на върха ЕС-Западни Балкани в столицата.
Транспортната, газовата и цифровата съгласуваност, както и поддържането на тесни връзки сред страните от района са извънредно значими за тях, с цел да могат да се опълчват на опитите на Русия да ускори своето въздействие на Балканите. Това мнение пък споделят Дани Кемп и Седрик Симон – двама публицисти от организация „ Франс прес “.
Според някогашния дипломат на България в Босна и Херцеговина Ангел Ангелов, връщането на тематиката за Западните Балкани в дневния ред на Европейски Съюз докара до основни промени в района. Примерите за това са няколко:
Първият е договорът за другарство сред България и Македония. Той беше извънреден образец за всички страни в района, че разнообразни въпроси и проблеми, могат да бъдат решавани по един цивилизован метод сред две страни, без интервенция на трети външни сили. Само преди две седмици по време на срещата на Процеса за съдействие в Югоизточна Европа, провела се на езерото Блед, бяха излъчени още два позитивни сигнала за смяна на климата в района. За последващи държави- ръководители на ПСЮИЕ, бяха определени Босна и Херцеговина от 1 юни тази година и Косово от 1 юни следващата година. Косово беше определено с поддръжката на Сърбия, Румъния и Гърция, които не го признават. Вторият образец е обвързван със Съвета за районно съдействие (част от ПСЮИЕ). Кандидатите за негов общоприет секретар бяха двама – албанец и черногорец. След няколко тура гласувания, не бе определен нито един от двамата. Затова Албания и Черна гора се схванаха между тях и взеха решение първа отпред за три години да застане Албания, следвана от Черна гора за още три. Друг добър образец се случи в Косово, където бе утвърден договорът за демаркация на границата с Черна гора, което е едно от изискванията за визовата либерализация, която дава европейската вероятност за косовските жители.
В своето изявление политологът Антоний Гълъбов насочи вниманието към оповестения от Европейска комисия на 2 май прелиминарен план за новата многогодишна финансова рамка. Ролята на България, която като ръководител на Съвета на Европейски Съюз ще стартира нейното разискване, е изключително значима за бъдещето на Балканите. За да продължи да се развива този район е належащо увеличение на средствата, планувани за вложения:
Прегледът на осъществените планове за трансгранично съдействие демонстрира, че ние имаме потребност от две неща. Първото е увеличение на средствата, които да бъдат ориентирани към този вид стратегии и в това време, от усъвършенстване и повсеместен обзор на това по какъв начин се осъществят средствата, които така и така имаме. Каква е устойчивостта на постигнатите резултати? В каква степен сме изправени пред риск от затваряне, в границите на избран кръг организации от двете страни на границата, които един път построили положителни връзки, затварят опцията това да се случва и в други направления. С други думи, в случай че общият европейски спор е дали да се усилват средствата на обособените страни, или да се усъвършенстват разноските по европейските стратегии, можем да кажем, че във връзка с европейската вероятност на Западните Балкани, ние имаме потребност и от двете неща.
Транспортната, газовата и цифровата съгласуваност, както и поддържането на тесни връзки сред страните от района са извънредно значими за тях, с цел да могат да се опълчват на опитите на Русия да ускори своето въздействие на Балканите. Това мнение пък споделят Дани Кемп и Седрик Симон – двама публицисти от организация „ Франс прес “.
Според някогашния дипломат на България в Босна и Херцеговина Ангел Ангелов, връщането на тематиката за Западните Балкани в дневния ред на Европейски Съюз докара до основни промени в района. Примерите за това са няколко:
Първият е договорът за другарство сред България и Македония. Той беше извънреден образец за всички страни в района, че разнообразни въпроси и проблеми, могат да бъдат решавани по един цивилизован метод сред две страни, без интервенция на трети външни сили. Само преди две седмици по време на срещата на Процеса за съдействие в Югоизточна Европа, провела се на езерото Блед, бяха излъчени още два позитивни сигнала за смяна на климата в района. За последващи държави- ръководители на ПСЮИЕ, бяха определени Босна и Херцеговина от 1 юни тази година и Косово от 1 юни следващата година. Косово беше определено с поддръжката на Сърбия, Румъния и Гърция, които не го признават. Вторият образец е обвързван със Съвета за районно съдействие (част от ПСЮИЕ). Кандидатите за негов общоприет секретар бяха двама – албанец и черногорец. След няколко тура гласувания, не бе определен нито един от двамата. Затова Албания и Черна гора се схванаха между тях и взеха решение първа отпред за три години да застане Албания, следвана от Черна гора за още три. Друг добър образец се случи в Косово, където бе утвърден договорът за демаркация на границата с Черна гора, което е едно от изискванията за визовата либерализация, която дава европейската вероятност за косовските жители.
В своето изявление политологът Антоний Гълъбов насочи вниманието към оповестения от Европейска комисия на 2 май прелиминарен план за новата многогодишна финансова рамка. Ролята на България, която като ръководител на Съвета на Европейски Съюз ще стартира нейното разискване, е изключително значима за бъдещето на Балканите. За да продължи да се развива този район е належащо увеличение на средствата, планувани за вложения:
Прегледът на осъществените планове за трансгранично съдействие демонстрира, че ние имаме потребност от две неща. Първото е увеличение на средствата, които да бъдат ориентирани към този вид стратегии и в това време, от усъвършенстване и повсеместен обзор на това по какъв начин се осъществят средствата, които така и така имаме. Каква е устойчивостта на постигнатите резултати? В каква степен сме изправени пред риск от затваряне, в границите на избран кръг организации от двете страни на границата, които един път построили положителни връзки, затварят опцията това да се случва и в други направления. С други думи, в случай че общият европейски спор е дали да се усилват средствата на обособените страни, или да се усъвършенстват разноските по европейските стратегии, можем да кажем, че във връзка с европейската вероятност на Западните Балкани, ние имаме потребност и от двете неща.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ